Български
English
Интервюта
Русия влиза в НАТО, ще я последва и Китай
в. „Марица“, 10.02.2010
Соломон Паси смята, че ПРО прилича на покрив, който слагаме над главата си.
Д-р Соломон Паси е роден на 22 декември 1956 г. в Пловдив. Син е на известния професор по философия и естетика Исак Паси. Завършил е математика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор на математическите науки, 1985 г. Специализира математическа логика в Тулуза, Франция, 1987 г.
Член е на Независимото дружество „Екогласност“ от 1989 г. От 1990 до 1991 г. е депутат в 7-ото Велико народно събрание, избран с листата на СДС.
Учредител (1991 г.) и председател до 2001 г. на Атлантически клуб в България, който работи за присъединяване на България към НАТО. В момента почетен председател на клуба.
Външен министър в кабинета на Симеон Сакскобургготски.
Има двама синове и дъщеря от брака си с журналистката Бинка Пеева. През февруари 2009 г. сключва брак с Гергана Грънчарова.
- Ще се включи ли България в системата на американския противоракетен щит? Появи се объркваща противоречива информация.
- Искрено се надявам час по-скоро България да заяви категоричното си и недвусмислено желание да се включи в изграждането на противоракетната отбрана. Смятам, че такова наше участие ще бъде изключително правилна инвестиция в сигурността на нашата страна и в сигурността на Европа като цяло.
- Не виждате ли някакви рискове в подобно включване? Само дивиденти ли можем да извлечем?
- Когато си купите катинар, за да го сложите на вратата, обикновено от това извличате само дивиденти, като се изключат, разбира се, разходите за самия катинар. Те обаче са несравними по отношение на ценността на имуществото ви у дома, което той ще предпази. Така че тук мога да отговоря по същия начин, както отговарям в продължение на 20 години на въпроса какви ще са ползите и вредите от членството ни в НАТО. Отговорът е същият: Ползите са огромни, вредите никакви.
- Обяснете на обикновен език какво представлява щитът?
- Противоракетният щит прилича на покрив, който слагаме над главата си. С който покрив не можем да нападаме нашите съседи, но можем достатъчно добре да се предпазваме от отпадъците, които те биха хвърляли в нашия двор или в нашата къща. Като в случая говорим не само за прости отпадъци, в случая говорим за ракети, които могат да носят дори ядрен боен заряд. Така че този покрив, който бихме изградили над главата си с противоракетния щит, е наистина изцяло предпазно средство, което може да ни защити от много неприятни последици.
- А не виждате ли опасност от ескалация на напрежението по оста САЩ–Русия заради новите планове за разполагане на щита в Румъния, България. Не се ли поставя на карта презареждането в отношенията, което обяви президентът Обама?
- Имаме достатъчно добър и надежден формат, в който дискутираме въпросите с Русия. Този формат се нарича НАТО–Русия. Въпросите на сигурността се обсъждат именно там и там следва руската страна да бъде информирана за това, което предприемаме. Противоракетната отбрана по никакъв начин не е насочена към Русия и е неприложима към Русия.
Ако, не дай си Боже, нещо, което въобще не мога да очаквам, от Русия тръгне подобна заплаха, тя не може да бъде спряна с въпросния противоракетен щит. Той има за цел да ни предпазва от нападения, идващи от Близкия изток. Иран недвусмислено заяви намеренията си за разширяване на ядрената си програма и за обогатяване на уран, а в същото време прави много успешни експерименти с ракети със среден, а за в бъдеще и с по-далечен радиус на действие. Така че потенциалът за опасност е налице и ние със сигурност трябва да вземем мерки, преди да е станало късно.
- Значи Русия трябва да бъде убедена, че няма никаква опасност за нея от един подобен проект...
- Няма как от защитен проект да има опасност за някого.
- Не позволява ли обаче на Русия подобно наше участие да ни извива ръцете, няма ли то да влоши отношенията ни с Москва? Предстои ни да осъществяваме общи проекти – АЕЦ „Белене“, газопроводът Бургас–Александруполис, Южен поток?
- Смятам, че на руската страна трябва да бъде обяснено спокойно и без емоции за какво става дума. Такъв тип опасения, че ще ни прекъснат търговско-икономическите връзки, съществуваха още преди да влезем в НАТО. Много хора задаваха въпроса: Като влезем в НАТО, няма ли да си развалим отношенията с Русия? Истината е, че след като влязохме в НАТО, отношенията ни с Москва станаха още по-прагматични, по-коректни и ясни.
- Такива, каквито са сега, такива ли трябва да бъдат те?
- Винаги има място за разширяване на търговско-икономическата част на отношенията, но те трябва да бъдат при всички случаи деидеологизирани и прагматизирани. Това е, което се опитвахме да правим, и в основна степен успяхме, по време на нашия мандат между 2001 и 2005 г. Наистина смятам, че Русия е изключително важен, ценен наш търговско-икономически партньор, много важен наш съсед през Черно море и отношението към Русия трябва да бъде изразявано съвсем коректно. Но, разбира се, не трябва да въвеждаме никого в заблуди и трябва ясно да обясним, че този щит по никакъв начин не вреди на интересите на Русия, а е единствено насочен към това да защитим нашите собствени интереси. Не виждам защо Русия трябва да бъде притеснена от това, че ние получаваме по-голяма сигурност.
- Успява ли България да балансира ловко отношенията си с т. нар. Големи братя – ЕС, САЩ, Русия?
- В момента имаме доста ясно създадени отношения както със САЩ, с които сме съюзници в НАТО, така и с Англия, Франция и Германия, с които сме съюзници и в алианса, и в Европейския съюз. По подобен начин са изградени много ясни и прагматични отношения с Русия. Впрочем, както вече съм заявявал, личните ми очаквания са, че в някакъв сравнително обозрим период от 15–20 години Русия също ще се присъедини към НАТО.
- Очаквате ли, че и Китай ще се присъедини към евро-атлантическата система за сигурност?
- За членство на Китай в НАТО през следващите 15–20 години би било прибързано да се говори. При всички случаи обаче смятам, че НАТО трябва да изгради нов тип отношения с Китай – единствената страна, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, с която НАТО няма абсолютно никакви отношения. Смятам, че това трябва да се поправи в обозримо бъдеще. Предложили сме на генералния секретар на НАТО идеята за създаване на Съвет НАТО–Китай, смятам, че това е първата стъпка към създаването на нов тип отношения. Разбира се, нека да направим първата стъпка, после ще мислим за втора, трета, докато стигнем до евентуално членство на Китай в НАТО.
- Трябва ли да подкрепим Турция в напора й да стане на член на Евросъюза и срещу какво? Трябва ли да търсим дивиденти от подобна подкрепа?
- Турция се намира в много специален геополитически регион, там, където си дават среща Изтокът и Западът, европеизмът и ислямизмът. Трябва да си дадем сметка в коя посока искаме Турция да тръгне. Смятам, че ние имаме истински интерес от това Турция да поеме в посока към европейските ценности, твърдо и неотлъчно. И колкото повече я окуражаваме в това отношение, толкова по-добре. Естествено, няма как да я окуражаваме към европейските ценности, ако няма ясно европейско членство на хоризонта?
- Навършват се две години от независимостта на Косово. Смятате ли, че Балканите най-сетне се отърсиха от кошмарния период и вече не са оня барутен погреб на Европа, за който винаги са били смятани?
- Балканите вече гледат в една и съща посока, в посока на Запад, към НАТО и към Европейския съюз. Създадохме предпоставки тепърва да имаме друг тип балканско сътрудничество и балканизацията да стане символ на европейското сътрудничество през XXI век.
- България ли е балканският модел?
- Не може една страна да бъде модел за останалите, но като цяло смятам, че бихме могли да изградим прекрасно сътрудничество, което да бъде модел за цяла Европа.
- Смятате ли, че Бойко Борисов може да разочарова надеждите на българите, както това стана със Симеон Сакскобургготски?
- Тези двама премиери са много различни помежду си, така че трудно може да се прави паралел между тях. Едно от основните различия е това, че г-н Борисов има всекидневен пряк и всеобхватен диалог с българското население по всички възможни проблеми на деня. За разлика от премиера Сакскобургготски, който имаше виждането, че хората сами ще разберат това, което нашето правителство прави. Т.е. той адресираше посланията си към една високоинтелигентна прослойка от населението, за разлика от г-н Борисов, който се обръща към всички. Така че в това отношение не смятам, че те двамата вървят по една и съща пътека в политическата си битност. А, разбира се, и редица други обстоятелства също сочат, че по съвсем различни пътища те са стигнали до една и съща позиция. Искрено пожелавам на г-н Борисов да постигне успехи, сравними с тези, които Симеон Сакскобургготски реализира между 2001 и 2005 г.
- Какво стана с легендарния трабант, който е возил политици като Манфред Вьорнер, Бил Клинтън, Тони Блеър?
- В музея е.
Хенриета ГЕОРГИЕВА
« Обратно към всички интервюта