БългарскиEnglish» Начало

• За мен
• Новини
• Публикации
• Интервюта
• Галерия
• Дейности
• Видео

Интервюта

Нуждите на НАТО

Списание "Лидери", 03.10.2011

Интервю на Соломон Паси за Списание Лидери.

Какво е вашето мнение за текущото развитие в НАТО, неговите приоритети, изпълнението им и тяхната връзка към бъдещите световни заплахи?

Наблюдавайки НАТО под микроскоп, виждаме една нова стратегическа концепция, продължаващи вътрешни реформи, политически консенсус, както и добро управление, така че организацията е на правилен път. Поглеждайки НАТО през телескоп обаче организацията  изглежда далеч от мсията си за XXI век: Да се превърне във фигура за глобалната сигурност, за да посрещне предизвикателствата на следващото десетилетие, а не само тези от миналото.

Може ли НАТО да запази своето значение в бъдеще и да осигури достатъчна защита за своите членове?

С цел да осигури сигурност за своите членове, НАТО трябва да осигури такава за целия свят. Днес сигурността не може да бъде географски изолирана. Заплахата е заразна и политиката на защита само на собствените ни интереси не работи. От друга страна, ние хвърляме повече усилия за потенциални защитни реакции, отколкото за превантивно политическо поведение, което може да струва по-малко и да даде повече резултати.

Какво трябва да направи НАТО за да засили евро-атлантическите взаимотношения?

Отношенията НАТО-ЕС са били в ембрионална фаза цели 60 години. За да се промени това статукво ЕС и всичките му членове и институции трябва да признаят, че ЕС е част от защитния чадър на НАТО, и че всички страни членки имат изгода от него. Ние се нуждаем от това общата отбранителна политика на ЕС да се превърне в европейски стълб от стратегиите на НАТО и в бъдеще да се максимизира ефекта от нашите военни разходи. НАТО трябва да предложи на ЕС един вид колективно членство, което да е по-силно от онова, което ЕС изисква от ООН, и следващите европейски членки би трябвало първо да бъдат канени да се присъединят към НАТО. Тези действия могат да бъдат обезпечени от политиците, на всички 21 страни-членки (които скоро ще станат 24) от НАТО и ЕС, които могат да вземат водеща роля при сближаването на двете институции. НАТО има нужда от нови членове, които да изповядват евро-атлантическите политически традиции.и ценности, държави като Корея, Япония, Монголия, Австралия, Нова Зеландия и Куба. Много от темите табу, които ни съпътстват след края на Студената война трябва да бъдат изоставени.

Ще се наложи ли ние да чакаме това да се случи преди да вземем превантивни мерки? Какви би трябвало да са тези мерки?

Ние имаме няколко геополитически интереса, които трябва да бъдат адресирани незабавно. Ние трябва също така да разглеждаме Русия като бъдещ член на НАТО. Трябва да предадем това послание на руския народ, който ще засили процеса на демократизация в страната. Трябва също така да установим Съвет за сътрудничество между НАТО и Китай, който да е подобен на съвета НАТО-Русия, и да предложим на Китай стратегическо партньорство в определени глобални въпроси. Това ще допринесе за демократизацията на много страни по света, които са силно повлияни от Китай и неговите инвестиции.

Тези подходи към Русия и Китай ще доведат до нови взаимотношения между НАТО и Съвета за сигурност на ООН и в крайна сметка НАТО ще бъде признат като глобален играч в сферата на сигурността.

НАТО трябва да установи и оформи диалог с Организация ислямска конференция (ОИК), за да преодолее различията между двата културни свята. Нашият провал при опитите ни с Афганистан, Пакистан, Ирак, Иран и други се изрязява в това че смятаме тези страни за част от нашите собствени културни традиции, изваждайки ги от тяхната културна среда.

НАТО трябва също да отдели внимание на Асоциацията на югоизточните азиатски страни (АСЕАН), Африканския съюз и Латинска Америка.

В допълнение НАТО трябва да се грижи за собствения си образ навсякъде по света. В разрез със световното обществено мнение за нашия Алианс, смятам че НАТО заслужава Нобелова награда за мир за това, което е направил в миналото. Ето защо ние трябва да направим много повече в това отношение и Атлантическият клуб в България е един пример, който показва какво трябва да бъде сторено и как това да се случи.

Как бихте окачествили външната политика на България? И какви цели преследва вашата държава в глобалната политика?

След като се присъединиха към НАТО и ЕС, страните от т.нар. „Нова Европа”, се оказаха без видими стратегически приоритети във външната политика. До този момент, Лисабонският договор не е създал обща външна политика на Европейския съюз. Той само създаде големи очаквания и обезкуражи „Нова Европа” от това тя да определи своите нови външни приоритети. България се оказа особено активна: Подкрепата на нашето правителство за Арабската пролет и включванто на Западните Балкани са типични примери за това. Дейностите на гражданското общество се простират дори в по-голям мащаб, от Латинска Америка до Северна Корея и от Антарктида до международното космическо право. Това обаче не е достатъчно. Европейският съюз не използва правилно своя специфичен опит, който „Нова Европа” носи в Съюза. Това трябва да бъде преодоляно.

Вие и вашата съпруга Гергана Паси постигнахте стандартизация на зарядните на мобилни телефони на европейско ниво. Колко време ви отне това и какви бяха най-големите предизвикателства?

Гергана и аз поведохме малък български екип, който убеди Европейската комисия и производителите да осигурят общо стандартизирано зарядно за всички мобилни телефони на територията на Европейския съюз, което да е базирано на USB формат. Започнахме процеса през 2008г. и го приключихме през 2011г. Големи производители като Нокия, Моторола, Ериксон, Сони и други имаха намерението да защитават собствените си зарядни устройства като източник на печалба. Въпреки това те осъзнаха, че намаляването на цената на мобилните телефони е увеличило продажбите, което от своя страна увеличава печалбата повече отколкото зарядните позволяват. Така че производителите, потребителите и природата се превърнаха в печеливши.

Тази политика ще спести годишно около 30 милиона тона въглеродни емисии и електронни отпадъци. Това е просто един добър пример за това как стандартите могат да се борят с промените в климата. Ние предложихме на Европейската комисия да разшири тази политика в други области и това може да има голям ефект в глобален мащаб. Огромната вселена от защитени от монополите батерии, зарядни и галактиките от уреди имат потенциала, ако бъдат стандартизирани, да спестят достатъчно пари за да бъдат преодоляни световния глад, бедността и болестите. Ние просто се нуждаем от лидерство.

Вашият екип се е фокусирал върху това да създаде пълно Wi-Fi интернет покритие в Европейския съюз.

Интернетът се е превърнал в универсална човешка нужда. Скорошен доклад на ООН за насърчаване и защита на правото на свобода, убеждение и себеизразяване, определи достъпа до интернет като човешко право. Ето защо, екипът на Атлантическия клуб предложи на Европейската комисия, да усъвършенства сегашната си програма в областта на цифровите технологии и да включи в нея нова политика: Да се осигури унивесален безжичен интернет достъп на територията на целия Европейски съюз.