БългарскиEnglish» Начало

• За мен
• Новини
• Публикации
• Интервюта
• Галерия
• Дейности
• Видео

Интервюта

Соломон Паси, гост в предаването „Пряка демокрация”

TV7, 05.10.2011

Соломон Паси, гост в предаването „Пряка демокрация” на телевизия ТВ7, заедно с Илияна Йотова – евродепутат от НЕС и Андрей Ковачев – депутат от ЕНП. Някои от дискутираните теми бяха: Възможно ли е най-бедната държава на континента да бъде пример за подражание, кризата в еврозоната и Шенген.

Илияна Йотова се уповава на цитат на Аристотел, че "човешката глупост и вселена са безкрайни". Според нея, преди Бойко Борисов да дава такива предложения, той трябва най-малко да е наясно как се формират пенсиите в чужбина.

Соломон Паси Андрей Ковачев – депутат от ЕНП са съгласни с премиера и смятат, че страната ни вече е пример за подражание в отделни области . Също така ниският ни бюджет, намалените разходи и съкращаването на 15% от държавната администрация са ходове, които правят България стабилна в едно бурно море на дефицит, допълни Ковачев.

Соломон Паси: Аз съм много внимателен, когато коментирам изказвания, които не звучат консенсусно, защото преди 20 години, когато казахме, че България трябва да стане член на НАТО, всички казаха, че това е невъзможно. Аз наистина бих искал да видя един ден България да стане пример в много отношения за целия ЕС, включително и за пенсиите. Но към днешна дата има реални области, в които България може да бъде пример за ЕС и би било хубаво да продължим да се развиваме именно в тези области. Ще дам един пример – създателят на компютъра Джон Атанасов е българин. Това е област, в която България наистина може да създаде ноу-хау в ЕС и нещо повече, ние вече го направихме. От тази година всички мобилни телефони в ЕС започват да бъдат произвеждани със стандартизирано зарядно устройство.

От дебата: В ЕС често са ни задавали въпроса, дали няма двоен стандарт спрямо страните-членки. Отговорът е да, има двоен стандарт. Този двоен стандарт се състои в следното: в ЕС има държави, които плащат и такива, които получават икономическа помощ. Държавите, които плащат естествено диктуват развитието на Съюза. От друга страна държавите, които получават субсидии почти нямат възможност да влияят върху икономическите политики на Съюза. Тоест в ЕС важи поговорката „Който плаща, той поръчва музиката”. Така че аз не очаквам България скоро да стане лидер на големи практики в ЕС. Погледнете обаче класацията, в които България е най-напред. Заемаме едно от челните места в забележителната класация за качество на интернет услугите. България е номер 3 в Света, а София като град е на 11 място. Новото предложение, което Атлантическият клуб направи, бе ЕК да се поучи от българския опит и да гарантира универсален достъп до Wi-Fi на територията на целия ЕС. Изпратихме писмо до ЕК и се надяваме тази наша инициатива да бъде разгледана. Разчитаме на подкрепата на всички български представители в Европейския Парламент.  Веднага след като публикувахме въпросното писмо до ЕК получихме десетки обаждания от цяла България и хората наистина подкрепят инициативата.

Европа и кризата.

Соломон Паси: Смятам, че ЕС предприе нужните действия, но не ги изпълни докрай. Въвеждането на еврото беше един изключително важен ход в сплотяването на ЕС, но то трябваше да бъде въведено едва след като са налице всички необходими условия. Нормално е, когато имаме една държава да съществува единна валута, докато в момента ЕС представлява едно множество от държави, в част от които съществува обща валута. Усилията ни трябва да насочени към интеграция и постепенно задълбочаване на сътрудничеството докато се стигне до главната цел – единна европейска държава.  Ако обаче трябваше да изчакаме всички условия да са налице, то еврото никога нямаше да бъде въведено. През 2005г. когато подписахме договора за членство в ЕС, България също не беше готова, но бяхме осъществили един сериозен напредък в много от областите. Затова смятам, че има една степен на готовност, след която може да бъде асимилирано или еврото или нова държава или нова политика. България оттук нататък трябва да бъде съучредител на новите политики.

Националният дебат по кризата в Гърция е най-вече на академично равнище „Какво Брюксел трябва да направи за Гърция”. Никой не се пита как ние самите можем да помогнем на гръцката държава, като по този начин разбира се обслужваме и собствения си национален интерес. Гърция трябва тепърва да въведе множество административни практики, които у нас вече съществуват. Можем да споделим тези практики на основата на взаимната изгода. Необходима е също проактивна политика спрямо гръцките фирми и инвеститори, които в момента се ориентират към чужди пазари. Трябва да сме солидарни с гръцката държава, която ни подкрепи и ни помогна при кандидатстването за членство и в ЕС и в НАТО, но тази солидарност трябва да е основана на общия интерес.

Смятам, че България час по-скоро трябва да се присъедини към Шенген и Еврозоната. Пет години след нашето членство, мисля че е крайно време страната ни да се превърне в съинициатор и съучредител на нови политики: нова отбранителна политика, нова транспортна политика и други общи политики, от които България би могла само да спечели. Друг важен въпрос, които отдавна съм поставил пред българското правителство е членството на България в ОИСР – организацията на 30те най-богати държави в света.

Ще доведат ли до положителен резултат усилията на българското правителство за влизането ни в Шенген и защо Холандия е толкова против присъствието ни там?

Соломон Паси: първо по въпроса дали България ще влезе в Шенген. Отговорът е да, това е неизбежно, единственият въпрос е кога ще се случи това. Проблемите с Холандия датират още от 2007г.

-------------------------------------------------------------

Целият дебат може да проследите във видео секцията на сайта.