Български
English
Интервюта
И „Ал Кайда“ може да се снабди с ракети и да стреля към България
в. "Сега", 10.03.2010
ПРО не е нападателна, а отбранителна система и може да бъде изградена заедно с Русия, смята бившият външен министър Соломон Паси.
Соломон Паси е роден на 22 декември 1956 г. в Пловдив. Той е доктор по математическа логика и компютърни науки. Основател и председател на Атлантическия клуб в България. Паси бе министър на външните работи в периода 2001–2005 г. в кабинета на Симеон Сакскобургготски. По време на мандата му и с неговите активни действия България получава покана за пълноправно членство в НАТО. Негова е инициативата за започване на преговори за построяването на българо-американски военни бази в България. По време на мандата му България приключва преговорния процес по всички глави за членство в Европейския съюз.
- Г-н Паси, знаете ли нещо повече около разполагането на натовски противоракетен щит над Европа? Посланикът на САЩ у нас заяви пред „Сега“, че с България се водят неофициални разговори. Румъния вече каза „да“ за това на територията да има елементи от ПРО. Турция категорично отказа. Официалните власти в България твърдят, че никакви разговори не са водени на никакво ниво, тъй като няма нищо черно на бяло. Каква е истината?
- Преди да се появи нещо черно на бяло, наистина са необходими официални преговори. Но в дипломацията официалните разговори обикновено започват едва след като неофициалните са напреднали достатъчно. И в този смисъл това правило би трябвало да важи с пълна сила.
В националното си решение за изграждане на ПРО ние не трябва да се ръководим единствено (или основно) от решенията на нашите съседи, които са диктувани от техните национални интереси. Ние първо трябва да си формулираме нашия интерес. А той показва, че измежду всички членки на ЕС, а и между всички членки на НАТО, неграничещи с Иран, България е най-уязвима от ракети със среден обсег, които биха могли да бъдат изстреляни източно от Турция.
И ако в Иран има правителство, с което светът опитва да преговаря, то с „Ал Кайда“ не може да се преговаря. А вероятността и „Ал Кайда“ да се снабди с далекобойно оръжие съвсем не трябва да се подценява.
Изводът за България е, че колкото по-рано и колкото по-категорично успее да ангажира НАТО с изграждане на ПРО, толкова по-рано ще увеличим сигурността за децата си.
- Какви ще са ползите от разполагането на компоненти на наша територия?
- Ползите са очевидни и безспорни. Макар че страната ни е много по-скъпа и от най-скъпия автомобил, бих оприличил ползите от ПРО с ползите от гаража за луксозен автомобил, който иначе би стоял на открито, изложен на градушката или на произвола на невъзпитани и недоброжелателни съседи. Атомните централи, които имаме или искаме да бъдат изградени, са достатъчно атрактивни цели на тероризма.
- Със сигурност ще има пазарлъци какво е по-добре да има в България – ракети прехващачи, комплекси „Пейтриът“ или радари. Има ли някакво значение какви компоненти ще бъдат разположени у нас?
- Това е един от важните въпроси, които трябва да решаваме с нашите съюзници от НАТО. Но принципът е, че по-наситената военна инфраструктура носи по-голяма политическа тежест за една страна и повече тактико-технически предимства за нашите военни.
Има и още едно допълнително съображение, което да ни мотивира да претендираме за домакинство на по-голяма част от елементите на ПРО. Опитът показва, че военната инфраструктура – и всичко около нея, е най-добре защитена територия срещу посегателствата на тероризма. Терористите предпочитат цивилните цели и отбягват добре охраняваните военни обекти. Тоест военното присъствие само по себе си гарантира сигурността.
- Вие какво ще препоръчате на премиера Борисов, преди да е питал за това Европейската комисия? Той каза, че първо ще пита там дали да приемем елементи и какви.
- Не бих давал препоръки, ако не са ми поискани. За съжаление ЕС все още няма юридическа компетенция по въпросите за отбраната, макар че Европейският парламент може да изразява отношение по всякакви въпроси. ЕС досега нямаше механизъм за изграждане на обща европейска отбранителна политика, но Лисабонският договор отвори нова страница. Атлантическият клуб неведнъж е призовавал за про-активно участие на България в учредяването на тази обща отбранителна политика на ЕС. Едва след това ЕС ще може отговорно да се произнесе по въпросите на общата ни отбрана. Засега ЕС трябва да разчита на чадъра на НАТО срещу стари или нови заплахи.
- Кога очаквате да се случат нещата? Как ще се стигне до предложението за разполагането на ПРО на наша територия?
- Очакваме ПРО да бъде изградена, поне по сегашни сметки, на няколко етапа – между 2011 и 2020 г. Дано този срок не се окаже прекалено дълъг!
- Посланикът на САЩ Джеймс Уорлик в свое изказване пред Атлантическия клуб по отношение на ПРО каза, че САЩ са готови да помогнат на България за модернизирането на ВВС. Има ли уговорка срещу приемането на щита над България Америка да ни продаде по-изгодно нови изтребители? От години те очакват да подпишат договор за продажба на ескадрила F-16. Наши пилоти от дълго време пък се обучават на тези машини.
- Не са ми известни подобни уговорки, но една умела дипломация би могла да ги постигне. Аз съм фен на F-16 и лично съм летял на тях, при това неведнъж. Но смятам, че трябва да започнем с една ескадрила F-16 втора употреба, преди да преминем към нови машини. Нещо повече – това правителство може да го направи заедно с Румъния. И чак след това да мислим за нови F-16, a в перспектива да се стремим и към F-35. Това наистина би било връх в технологичния напредък във военната област, а тя стимулира прогреса и в цивилните технологии.
- Необходимо ли е България да се съобразява толкова много с мнението на Русия за бъдещите си планове по отношение на работата си в НАТО и разположението на ПРО?
- Отношенията ни с Русия се нормализираха, откакто получихме поканата си за членство в НАТО през 2002 г. и ясно демонстрирахме, че членството ни в алианса не е насочено срещу Русия. Това е принцип от Лондонската декларация на НАТО от 1990 г., макар че днес – 20 години по-късно – и в Русия, и в НАТО има хора, които не са разбрали това.
По отношение връзката „ПРО–Русия“ има поне две дълбоки заблуди, които трябва да бъдат изкоренени:
1. Че ПРО е система за нападение, която може да се използва срещу Русия. Истината е, че ПРО e 100% защитна система – тя е като покрив над главата ни, като катинар на вратата ни. ПРО не може да нападне или да застраши никого, а най-малкото пък Русия.
2.Че ПРО ще ни защитава от Русия. Това е също 100% невярно, защото по чисто балистични принципи тази система е напълно неприложима към дори хипотетична заплаха, идваща от Русия. Подобна заплаха в НАТО не се разглежда като сериозна.
И поради това не виждам непреодолими пречки, освен предразсъдъци, ПРО да бъде изградена от НАТО с участието на Русия. Смятам, че това би била една много сериозна стъпка в засилване на стратегическото сътрудничество между НАТО и Русия.
- Г-н Паси, преди почти 7 години имаше много дискусии около разполагането на американски бази в България. Очакваше се да бъдат налети огромни инвестиции от страна на САЩ, като едно от обещанията беше да се възстанови и разшири военното летище в Безмер. Това не се случи – поне в размерите, които очаквахме. Каква беше икономическата полза на страната ни от подписването на тези договори?
- Военните решения имат основно предназначение да гарантират сигурността. А не непременно да отварят работни места или да привличат родни и чуждестранни туристи. Макар че и тези странични ефекти често са факт: САЩ потвърдиха през 2009 г., че в американския бюджет са заделени между 50-100 млн. долара, които ритмично се инвестират в строителството и обслужването на съвместните българо-американски бази у нас.
Сигурността е тази, която привлича бизнеса, капитала и инвестициите и България е живо доказателство за тази закономерност. Погледнете геометричния ръст на чуждестранните инвестиции след поканата за НАТО през 2002 г. и членството в НАТО през 2004 г. или финализирането на договорите за съответните бази. В момента американската компания AES („Марица изток“ – Раднево и Гълъбово) реализира вероятно най-голямата единична инвестиция у нас в цялата демократична история на Третата българска държава и продължава да инвестира.
- Защо трябва Европа да изгражда американския щит?
- Добър въпрос. Имаме и тук едно голямо неразбиране сред европейците. Този щит го плащат наистина американците, но той въобще не е способен да предпазва Америка, а само Европа. Америка има подобни защити, включително и базирани в Аляска. A щитът в Европа е важен, за да гарантираме еднаква сигурност на всичките съюзници от НАТО. В противен случай първа мишена стават най-слабо защитените звена в алианса. Ние, в България, отново имаме най-належаща необходимост от тази гаранция. А американците са изчислили, че ще им е по-евтино да инвестират в изграждането на превантивен щит сега, вместо в неутрализиране на щетите постфактум.
Диян Моркин
« Обратно към всички интервюта