Български
English
Интервюта
Соломон Паси пред КРОСС: Отношенията ни със САЩ са изключително добри
Агенция "КРОСС", 03.02.2012
След дни държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън пристига за няколкочасово посещение в България. По този повод Информационна агенция КРОСС потърси за коментар председателят на Атлантическия клуб и бивш министър на външните работи в кабинета на Симеон Сакскобургготски от 2001 до 2005 Соломон Паси
Репортер: Г-н Паси, предстои посещение на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън в България. На какво ниво са отношенията между САЩ и България и какво можем да очакваме от тази визита?
Соломон Паси: Отношенията между САЩ и България са в изключително добра политическа форма. През 22 години тези отношения еволюират многократно и по много поводи. Първият повратен момент в българо - американските отношения беше през 1990 година, когато България се присъедини към коалицията, водена от тогавашния президент Буш за освобождаване на Кувейт от Саддам Хюсеин. След това имаше много маркери в нашите двустранни отношения, като преминахме през косовската криза .11 септември 2001 година даде много тъжен повод, който беше тесте за отношеняита между България и САЩ и ние този тест го издържахме успешно. И така стигнахме до поканата България да се присъедини към НАТО през 2002 година, присъединяването към НАТО през 2004 година. Успоредно с това започнахме най - стратегическия двустранен проект - този за изграждане на българо-американските военни бази у нас, за които аз започнах преговори с Колин Пауъл през 2003 година. Прави чест на правителството на г-н Сергей Станишев, че той довърши тези преговори и базите са вече факт. Добрите политически отношения еволюираха и във видимо икономическо сътрудничество: днес ние сме свидетели на най - голямата американска инвестиция у нас - именно в ТЕЦ „Гълъбово" на компанията AES.
На фона на всичко това, веднага трябва да подчертаем, че тези отлични политически отношения остават във висша степен не използвани от България добре. От началото на преговорите за американските военни бази у нас до ден днешен друг голям приоритет в двустранните отношения продължава да не бъдат формулиран. Има един по-малък приоритет, който също беше формулиран през 2003 година - това е свалянето на американските визи за българи, но това в никакъв случай не е космически въпрос, който може да бъде централен в двустранните отношения с такава велика сила.
Конкретно от визитата на г-жа Хилари Клинтън в България аз мога да разбера какви биха били приоритетните въпроси, които тя може да постави на българската страна. Съвсем логично е тя да постави например шистовия газ, който е от интерес за американски компании. Съвсем логично и разбираемо е държавният секретар на САЩ да постави първостепенните въпроси пред българското правителство.
За съжаление не виждам подобни приоритети, които българското правителство е казало, че ще постави пред г-жа Клинтън. В Министерството на външните работи в България има много добър дипломатически потенциал. Бих казал, че самият министър Николай Младенов е част от този потенциал, тъй като той е човек с огромна експертиза в областта на външната политика и международните отношения. Но правителството като цяло няма визия, няма стратегия, така че този потенциал на МВнР също увисва в случая.
Репортер: Какви са приоритетите, които трябва да стоят пред България и пред външните ни отношения със САЩ?
Соломон Паси: Аз бих формулирал няколко важни теми, които може да се окажат приоритетни в двустранните отношения с Америка, но те са свързани с други области, в които България също няма приоритети. На първо място България трябва да се кандидатира за присъединяване към клуба на 40 - те най-развити икономики в света, тоест Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Ако България беше формулирала този приоритет за себе си, САЩ биха могли да бъдат много полезни да проведем преговорите и да се присъединим към тази изключително ценна организация на развитите икономики. На второ място бих формулирал един непосредствен, макар и по-частен интерес. В момента НАТО е обявила търг обявен за осъвременяване на съветските хеликоптери МИ - 17, които са на въоръжение в редица армии от страните - членки на НАТО. България е в конкуренция с Чехия за спечелване на този търг. Българското правителство може да формулира и такъв приоритет и да се застъпи за консорциума, в който участва България.
Приоритетите, които трябва да представим пред американската страна трябва да бъдат ясни и точно формулирани, за да ги разбере всеки един средностатистически българин от всяко едно крайче на страната.
Ако няма друг приоритет, бих препоръчал българското правителство да поиска от САЩ да изпратим български астронавт с екип на НАСА в космоса.
Сътрудничеството между България и САЩ в космическата област, в киберсигурността или космическата отбрана биха могли да имат огромна добавена стойност и такъв приоритет бих искал да видя в двустранните ни взаимоотношения за напред.
Репортер: Г-н Паси, какво е вашето мнение за проучванията на шистов газ в България? Днес от Синята коалиция настояха да отпадне мораториума за него.
Соломон Паси: Шистовият газ беше поредната тема, по която правителствените позиции се променяха непрекъснато и диаметрално. Такова поведение обезкуражава инвеститорите. Трябва ни ясна и точна дългосрочна позиция, а не непрекъснато шикалкавене, от което объркваме и българите и нашият народ, и чуждите инвеститори. Такива сигнали не внушават стабилност в управлението на България и по никакъв начин не привличат чуждестранния инвеститор към нашата страна.
Репортер: Каква е позицията ви относно споразумението ACTA?
Соломон Паси: Споразумението ACTA е наистина много интересно споразумение. Аз не мога да разбера защо трябваше преговорите за това споразумение да не бъдат изкарани на светло. То се подготвя две години и днес то свари абсолютно изненадана българската общественост и основни политически сили. Дори самото мнозинство в парламента бе доста изненадано от това, което неговото правителство е подписало.
Имаме нужда от стабилност и предсказуемост и в европейските и в международните си отношения и вярвам, че това ще бъде дългосрочната политика на следващите български правителства.
