Youtube Twitter Facebook

Интервюта

Трябва ни подкрепа от НАТО срещу атентатите

www.trud.bg, 19.07.2012

С президента на Атлантическия клуб в България СОЛОМОН ПАСИ разговаря ДЕЯН ЙОТОВ:

- Г-н Паси, заявихте по телевизията, че предупрежденията от Израел за готвен атентат у нас са били подценени, и напомнихте едно характерно изказване на премиера Борисов. Къде сбъркахме, че гръмна бомбата в Бургас?

- Терористичен акт може да бъде извършен във всяка една държава по света. На 11 септември 2001 г. видяхме, че това е възможно и в най-голямата и най-силна държава - Америка. А след това атентати имаше и в Русия, Норвегия, Турция, Кувейт, Индонезия, много други страни.

Никой не е застрахован. И не бива да подценяваме сигналите за опасност, които идват от правителствени или медийни източници.

Когато преди половин година получихме такъв сигнал от Израел, този сигнал бе брутално пренебрегнат от министър-председателя. Той неутрализира предупреждението с обяснението, че тъй като у нас имало много араби, които произвеждали дюнери, ние сме застраховани от терористични актове. Мисля, че в този момент тази дюнер дипломация се проваля.

- Какво не направиха нашите служби за сигурност, за да предотвратят този атентат, при положение че, както се оказва, са били предупредени още преди месеци от Израел?

- На този много сериозен въпрос ще може да се отговори едва когато се разнищи цялата предистория на конкретния терористичен акт. При наличната сега информация това няма как да стане.

Но на мен ми направи впечатление, когато наскоро минах през летището в Бургас, че там мерките за сигурност бяха по-видими, отколкото на редица други летища, през които съм минавал. Вероятно мога да предположа, че е имало отправен сигнал, който да повиши бдителността на нашите служби. Тази бдителност обаче очевидно е била капсулирана само във вътрешната част на летището.

- Въпрос само на време ли беше да видим такъв ужас в България, или нещо друго - конкретно, доведе до този атентат?

- Едва ли някоя държава по света може да си мисли, че ще бъде пожизнено подмината от чумата на тероризма. Той трябва да се бори с координирани усилия и в това отношение смятам, че могат да бъдат направени три основни извода.

На първо място, всяка страна - членка на НАТО, е естествено в такава ситуация да се обърне към съюзниците си и да поиска подкрепа по силата на чл. 5 от Северноатлантическия договор както за разкриването на конкретния случай, така и за набелязването на конкретни превантивни мерки, които да ни спестят подобни инциденти в бъдеще.

На второ място, смятам, че ЕС трябва да си вземе много голяма поука. И да пристъпи час по-скоро към създаването на общата европейска политика за отбрана, която в края на краищата би трябвало да се отнася и до тероризма.

И на трето, но не на последно място - Израел е част от западната политическа традиция и култура, но в същото време той е доста изолиран от западния свят. Западът в лицето на ЕС, НАТО и ОССЕ следва да протегне ръка към Израел и да отправи покана за ускорени преговори за сближаване с крайна цел членство на Израел.

- Доколко този атентат беше удар по Израел и доколко по България? Изобщо може ли да се каже, че вече сме мишена на радикалния ислям?

- Не смятам, че този удар трябва да се разглежда в геополитически подтекст. По-скоро той целеше да попадне в слабото звено на една система.

Терористите атакуват невинни и беззащитни цели - поликлиники, детски градини, спирки. Терористите не биха атакували американските военни бази в България или пък израелските пилоти или войници, които може да са дошли у нас на учение.

- Все пак според вас няма ли някаква конкретна причина именно България да бъде избрана за мястото за осъществяване на този терор?

- Не бих търсил някаква изключително голяма символика в това, че е избрана България. Просто се е оказало, че този терористичен акт е бил възможен за извършване на българска територия.

Ако погледнем световната карта на терористичните актове през последните десетина години, ще видим, че страните, които са избрани за мишена, не се подвеждат под общ знаменател. Това може да се случи във всяко едно кътче на земното кълбо.

- Как оценявате политиката на сегашния външен министър Николай Младенов към Близкия изток, и по-конкретно спрямо Сирия?

- Не смятам, че трагичният инцидент в Бургас е резултат от действията на българската външна политика. Не бих правил такава изкуствена връзка. Защото действията ни не се различават твърде много от общото поведение на ЕС в този случай.

- Първият ни дипломат направи напоследък 2-3 доста остри изявления по повод Сирия, която знаем е част от една ос от Техеран до Бейрут. Не е ли това лекомислено предвид ограничените способности на България да се брани от такъв тип нападения?

- Не бих коментирал отделни изявления на отделни външни министри от ЕС. По-скоро бих изказал съжаление от липсата на взаимодействие в западния свят като цяло.
По отношение на Сирия Западът остана трагично разединен, което и всъщност произведе трагедията в Сирия. Ако Русия и Китай наложиха вето на резолюцията на ООН, това стана защото Западът даде достатъчно много сигнали, че не е убеден и твърд в политиката си спрямо Сирия.

Ако НАТО беше предприела по-енергични действия на по-ранен етап за освобождаване на сирийците от техния диктатор, резултатите щяха да са далеч по-добри.

- Ако сега бяхте външен министър, щяхте ли да сте по-въздържан в позицията си спрямо проблемите в Близкия изток?

- За съжаление самият ЕС е прекалено въздържан и безинициативен. Затова индивидуалните политики на страните членки изпъкват доста по-ярко. Спомням си как преди няколко месеца Катрин Ащън отказа да участва в една конференция по Близкия изток и предпочете да отиде в Украйна. И когато я питаха защо, тя отговори, че предпочита да свири първа цигулка в Украйна, отколкото четвърта в квартета за Близкия изток.

Така че тук се връщаме до една много голяма тема - за общата и видима външна политика на ЕС, която би трябвало да бъде свързана с несъществуващата още обща отбранителна политика.

- Доколко близък наистина приятел е България на Израел?

- Смятам, че при сегашното правителство отношенията между България и Израел са влезли в много динамична фаза. Подобна близост едва ли е имало през последните 22 години.

- Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че за бомбата в България всички знаци сочат към Иран. Белият дом обаче се въздържа от подобна категоричност. Вие как мислите?

- Не бих могъл да направя такова заключение. При всички случаи е вярно, че в Израел има голяма експертиза и интуиция по отношение на подобни актове. Но така или иначе и най-добрата експертиза, и най-добрата интуиция, трябва да бъдат проверени.

- Битува мнението, че сегашната американска администрация е нетрадиционно разграничена от Израел. От друга страна, се знае, че кандидатът на републиканците за президент Мит Ромни е доста близък с Нетаняху. Вие кой предпочитате да спечели изборите в САЩ през ноември?

- Смятам, че президентът Обама започна една забележителна реформа вътре в САЩ, от която те, а и светът имат нужда. И моето лично предпочитание е да го видя преизбран за втори мандат.

- Какъв трябва да е подходът на България, така че да не отблъсне арабския свят от себе си в този ключов момент?

- Едно от нещата, които ми липсват в този момент във външната ни политика, е фокусиране върху нишите, в които България има доказана добавена стойност. Това са отношенията на ЕС с бивши и настоящи комунистически държави и сателити, с които в миналото България е имала едва ли не добри отношения.

Забележете, че ЕС праща българин за посланик в Грузия и в Узбекистан. Т.е. ЕС припознава нашата добавена стойност в страните от бившия Съветски съюз. Не би трябвало да бягаме от нея. Смятам например за грешно закриването на посолството ни в Монголия и че вече години наред не се подсилва мисията ни в Северна Корея, където България би могла да играе наистина специфична роля в отношенията между ЕС и Пхенян.

Визитка:

- Соломон Паси е роден на 22 декември 1956 г. в Пловдив.
- Основава Атлантическия клуб в България през 1990 г.
- Депутат в 7-ото велико народно събрание и в 39-ия и 40-ия парламент.
- Министър на външните работи в кабинета "Сакскобургготски" от 2001 до 2005 г.
- Председател на парламентарната комисия по външна политика от 2005 до 2009 г.
- Кандидат за генерален секретар на НАТО през 2009 г.

---

Източник: www.trud.bg

« Обратно към всички интервюта