Youtube Twitter Facebook

Интервюта

Трима бивши първи дипломати за външната политика и атентата в Бургас

www.dnevnik.bg, 27.07.2012

България да не се опитва да си надскача възможностите на външнополитическата сцена. И да си извлече поуки от атентата на летището край Бургас, а не само да хвали службите и да твърди, че всичко е наред. Това мнение застъпиха пред "Дневник" външните министри на кабинетите на ОДС, НДСВ и ДПС и на тройната коалиция - Надежда Нейнски, Соломон Паси и Ивайло Калфин.

Те бяха потърсени за коментар за позициите на България във връзка с терористичния акт, за политиката към страните от арабския свят и по твърденията на опозицията и на анализатори, които след атентата определиха водената политика като небалансирана.

Зададохме им следните въпроси:

1. След атентата на бургаското летище политици от левицата и десницата, както и анализатори определиха външната политика като небалансирана. Каква е вашата оценка?

2. Според вас струваше ли си България да организира и да домакинства на среща на сирийската опозиция и да гони сирийския посланик? Това е плюс или минус за външния министър Николай Младенов?

3. Европейският съюз отказа на Израел да причисли "Хизбула" към терористичните организации след атентата в Бургас. Николай Младенов също се въздържа да посочи "Хизбула" като виновник за взрива. Възможно ли е това да се отрази на отношенията с Израел, въпреки официалните декларации, че покушението няма развали връзките му с България?

4. Добре ли се ориентира София в процесите след Арабската пролет?

Ето и техният коментар:

Надежда Нейнски: Външният министър дължи отговор пресметна ли рисковете от срещата на сирийската опозиция в България

1. Атентатът постави два ключови въпроса, които все още чакат отговор от властите в България: случайно ли страната ни стана територия на този атентат и ако се доверим на мнението на експертите, че терористите никога не избират случайно мястото, тогава е логично е да се запитаме какъв знак бе даден на България и правилно ли го разчетоха българските власти?

Очевидно е, че българската външна политика се нуждае от сериозен анализ, тъй като страната ни не просто беше територия, а бих казала и обект на международен терористичен акт. Защото ние като че ли забравяме, че в този атентат освен 5 израелски, загина и един български гражданин. За съжаление, този факт беше неглижиран от българските власти. С военна церемония представители на израелската държава посрещнаха още на летището ковчезите на загиналите израелски граждани, но никой български държавник не намери за нужно да отиде на погребението на шофьора на автобуса Мустафа Кьосев.

Всяка реакция или липса на такава, всеки жест или липсата на такъв в подобен момент имат значение. И питам аз- какъв знак даде българската държава, която, случайно или не, чрез терористичния акт се оказа въвлечена в един международен конфликт- този в Близкия изток, като не уважи погребението на загиналия в атентата български гражданин, мюсюлманин по вероизповедание?

Казвам всичко това, защото то остави в обществото едно лошо чувство. Остави да витае едно съмнение, че по необясним начин държавата негласно се солидаризира с внушенията на някои медии, че шофьорът може да има нещо общо с атентата.

Преди да даваме оценка балансирана или небалансирана е българската външна политика, трябва да си дадем ясна сметка, че външната политика винаги е проекция на вътрешната. В тази връзка логично е да си зададем и други въпроси: кой стопанисва летището в Бургас? Кой отговаря за неговата сигурност? Адекватни ли бяха действията на българската държава часове след избухване на бомбата? Кой допусна половината българско правителство воглаве с президента да се струпа на летището в Бургас и не е ли това грубо нарушение на принципите на националната сигурност? Трагедията на хората, пострадали от  този зловещ терористичен акт, се превърна в евтина ПР акция на правителството. Сякаш всеки момент ще прережат поредната лентата...      

2. Българската външна политика очевидно се стреми да бъде активна част от европейските и международни усилия за демократизиране на арабския свят. Логично е България да подкрепи сирийската опозиция, защото това са процеси, които се стремят към отхвърляне на тоталитаризма и установяване на демокрация в тези държави. Когато обаче поемаш водеща роля в толкова сложни процеси, трябва да си наясно и с рисковете, произтичащи от това.

Трябва да си сериозно подготвен да посрещнеш подобно предизвикателство, да защитиш преди всичко и в максимална степен българския национален интерес, да минимизираш рисковете за собствената си държава. Дали тези рискове бяха правилно преценени е въпрос, на който външният министър дължи убедителен отговор пред обществото. 

3. Ще ви дам примера с кризата с косовските бежанци по време на правителството на ОДС. Тогава България също водеше активна прозападна и пронатовска политика. Нещо повече, тя имаше огромен интерес да стане час по-скоро част от европейските и евроатлантически структури. Въпреки това обаче правителството, в което бях външен министър, прецени като несъизмеримо с риска за националната сигурност на страната искането на нашите партньори да приемем косовски бежанци.

Не ги приехме, независимо от сериозния политически натиск, на който бяхме подложени. Нещо повече, с огласяването на Плана "Подкова", с решението за недопускане на руски самолети да прелетят над България в опит да кацнат в Прищина, ние изиграхме ключово превантивна роля за прекратяване на конфликта в Бивша Югославия и недопускане на неговото разрастване, което щеше да има необратими последствия за страната ни. Тогава опозицията ни атакуваше яростно, че защитаваме прозападни интереси. Но истината е, че ние защитавахме единствено българския национален интерес.

А българският национален интерес днес, както и тогава, изисква ние да имаме добри отношения както с Израел, така и с арабския свят. Само тогава можем за говорим за балансирана политика.

4. Често се правят паралели между Арабската пролет и процесите на демократизация в Източна Европа. България познава добре тези процеси, тя трябва да има самочувствие на държава, която е минала по този път и може да бъде полезна с опита си. Но, както винаги, важни са детайлите. Защото освен очевидните сходства, има и много съществени различия, свързани със спецификите на арабския свят -  етнос, религия, култура.

Всичко това трябва внимателно да се анализира и всеки детайл да се има предвид при вземането на решение във външната ни политика. Трябва да се даде отговор какви са причините, които доведоха до атентата, налагат ли те промяна в приоритетите на българската външна политика и ако не - какви гаранции за националната сигурност ни дава правителството. Защото България очевидно след атентата не е същата.

Соломон Паси: В случая със срещата на сирийската опозиция външно министерство се прояви като най-бюджетната НПО

1. Най-напред трябва да уточним за коя външна политика на България се интересувате. Ако за тази на министъра на външните работи, това е едно нещо, ако за външната политика на министрите - това е друго и по-точно много други неща. Ако питате за външната политика на министър-председателя, това е обратното нещо, а ако говорите за тази на президентството - това пък е отделно. Аз например не си спомням от много години насам да има толкова министри, които изземат от ресора на външния министър.

Например министърът за българите в чужбина установи своя политика по отношение на Македония, която впоследствие не се оказа политиката на кабинета. Министърът на финансите обявява къде ще се откриват и къде няма да се откриват български консулства, което е изключителен ресор на външния министър. Този на търговията обявява, че ние сме подписали АСТА със симпатично мастило, което показва и отношението към международните договори и това отношение впоследствие не беше санкционирано нито от външния министър, нито от правителството.

Президентството обявява какво трябва да се прави по отношение на Сърбия и Западните покрайнини, което също е в разрез с политиката на външно министерство.

Да не пропускаме и външната политика на парламента, добре си спомням как председателят на Народното събрание обяви в реч пред Атлантическия клуб, че България ще предприеме стъпки за подготовка за присъединяване към общата европейска отбрана, като този ангажимент не срещна никаква взаимност от външното или от министерството на отбраната.

И в крайна сметка стигаме до министър-председателя, който казва или прави неща, които са точно обратното на лансираното преди това от външния министър. Мога да дам два конкретни примера - в Либия, когато министър-председателят обяви, че Саркози е авантюрист с офанзивата, към която впоследствие и НАТО и външно, и военно министерство се включиха. А също и най-пресният случай с дюнер-дипломацията, оповестена от българския министър-председател, от която външният министър се опита кротко да се дистанцира.

Липсата на европейски министър и липсата на силно доверие от страна на премиера във външния министър, окуражава всички негови колеги, членове на кабинета, да се втурнат в този ресор и да импровизират по темата.

Представете си, че имате автомобил, който го карате с гума за камион, за велосипед, за мотор и за кола. Колкото и прекрасно да е балансирана всяка от тези гуми в края на краищата няма как цялостното движение да е балансирано.

Атентаторите просто са видели, че България е слаба държава. Страната излъчва на различни равнища слабост, а слабостта е тази, която привлича терористите.

Друг риск е неглижирането на проблемите, самодоволството. Веднага след атентата за пореден път правителството спомена колко сигурна държава сме. Когато подобни атентати станаха в Мадрид и Лондон, първото нещо беше да се извлекат поуки и да се реформира системата за сигурност.

2. По принцип усилията да се обединява сирийската опозиция са похвални и те биха били успешни при определени условия. Първото е да са усилия на правителството и те да са част от по-мащабни европейски усилия. Няма как България да обедини сирийската опозиция без участието нито на Франция, нито на Англия, Германия, Полша, Испания, Италия. Тази лъжица не е по нашата уста.

В този смисъл акцията би била успешна, ако беше инициатива на една неправителствена организация. И в случая  българското външно министерство се проявява като най-бюджетната НПО.

България може да бъде водеща в области, в които е призната за возеща. Европейският съюз изпраща българи за свои представители за посланици в Грузия и в Узбекистан, не в Израел или в Египет, нито пък в Бразилия, колкото и да афишираме връзката си с президента Дилма Русеф. България има определен международен праг, в който може да проявява инициатива и е въпрос на правилна самооценка да не надскачаме с твърде много този праг.

Всъщност цялата политика на българския министър-председател е на пробите и грешките, той пуска своите министри да действат в полета, които самият той не познава, и в момента, в който получат обществена санкция, в зависимост от това дали е положителна или отрицателна, той или порицава министъра, или се присъединява.

3. България има отлични отношения и с арабския свят, и с Израел. Няма никаква причина те да пострадат.

Ивайло Калфин: Поведението ни трябва да отговаря на възможностите на страната

1.Няма как да влезеш във водата и да не се намокриш. През последните години България не просто активизира позициите си по близкоизточния конфликт, но реши, че е фактор за неговото решаване. При това, особено след инцидента с флотилията, тръгнала към ивицата Газа преди две години, България взе страна по този конфликт, с което се отдели от общата и принципна позиция на ЕС.

Аз не споделям този подход, но не смятам и че атентатът в Бургас е пряко следствие от българската позиция. По-скоро ние си затваряме пътища за двустранно сътрудничество с арабските страни,независимо от политическите промени в много от тях.

2. Отношението към сирийския посланик е част от съгласуваната позиция на ЕС. Домакинството на представители на сирийската опозиция би имало смисъл единствено, ако страната ни имаше инструментите за дългосрочно въздействие и то строго в рамките на европейската позиция. Това очевидно не е така. Още повече на фона на доста непоследователното ни отношение към режима в Сирия през последните две години, което премина от едната крайност в другата.

За съжаление или за радост, никой не ни обръща внимание точно по тези въпроси. България не е фактор нито по отношение на близкоизточния конфликт, нито по отношение на политическите борби в арабските страни. Поведението ни трябва да отговаря на възможностите на страната.

3. България не може да обвини никого за терористичния акт, преди да има доказателства за това. Това е принципна позиция и не може да се променя,за да харесаме на когото и да било.

Страната ни стана мишена на терористи и трябва с цялата си сила да отговори на това предизвикателство. Ние не трябва обаче да допускаме този терористичен акт да стане повод за агресия срещу когото и да било, без да има достатъчно доказателства за това кой стои зад него. Да не забравяме как атентатът в Сараево дръпна спусъка на Първата световна война. В Близкия изток има натрупано огромно напрежение.

4. България си намери ниша за действие, като прави паралел между политическите промени в арабските страни с промените в Източна Европа преди близо 25 години. Даже хукнахме да им даваме акъл да започнат с отварянето на досиетата на тайните служби. За мен това е тотално сбъркана теза. Понякога, когато няма какво смислено да кажеш по някой въпрос, по-добре е да си замълчиш.

---

Източник: www.dnevnik.bg

« Обратно към всички интервюта