Български
English
Интервюта
Соломон Паси: В Турция има глад за проевропейски реформи
Novinite.bg, 13.06.2013
Ердоган ли сбърка и къде?
Работил съм с Премиера Ердоган. Той има изключителни качества на политик, лидер и държавник, каквито не се срещат често в Европа или по света. През последното десетилетие Ердоган превърна Турция в икономически колос, който има шансове да стане световен лидер на 21 век.
Ердоган си е поставил обаче и друга изключително амбициозната задача: да превърне Турция в лидер на ислямския свят, като паралелно с това стане и член на ЕС. Тези две цели са много трудно съчетаеми към днешна дата. И протестите по същество отразяват центробежните процеси, които съчетанието на тези два приоритета поражда.
Това не е ли просто поредната протестна вълна, следваща подобните в Северна Африка или Южна Европа?
Този протест няма нищо общо с предишните народни изблици около Средиземноморието. Това е протест в една икономически мощна и политически респектираща държава. Този, за разлика от останалите протести в Европа, няма икономическа мотивация. Тук хората протестират не за пари, а само за повече права. Но протестът е несравним с Арабските пролети: те бяха за базисни права, но в бедни държави, където няма и никакви права.
Но как един чисто екопроект прерасна в масови вълнения срещу управляващата партия?
Екологията е най-консенсусната цел, която може да се превърне в спусък на политическо цунами. Така беше и у нас през 1988-89.
Има обаче обективни причини, водещи до тези протести. Първата е, че Ердоган управлява над 11 години. Това е доста според европейските стандарти за дължина, което неминуемо поражда умора у населението. Средната възраст в Турция е 28 години, а младите хора се уморяват от политиците си много по-бързо.
От друга страна, в Турция няма сериозна опозиционна сила, която да създаде нови очаквания за хората. И улицата естествено иска да създаде тази сила.
От трета страна, както протестите показаха, в Турция има критична маса от европейски ориентирани хора, които държат на европейските си ценности и не биха ги пожертвали в името на това Турция да става лидер на ислямския свят. Това, впрочем, е най-силното доказателство, че Турция има сериозен потенциал да се реформира и превърне в желан член на ЕС.
Докъде ще стигнат протестите? Ще има ли турско лято по модела на Арабската пролет?
Политиката е като леген с вода. Когато го бутнеш напред, никога не знаеш дали тя ще се изплиска отсам или оттам. Протестите в Турция обаче показаха, че в страната има огромен глад за сериозни про-европейски реформи.
Реакцията на международната общност като че ли е прекалено сдържана - ЕС и САЩ изразяват безпокойство, а едва тази сутрин Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун призова за спокойствие и спазване на правото на митинги и събрания в Турция?
Турция е съюзник и партньор на Запада вече близо 70 години. Тя беше ключова в битката на Запада с комунизма през 20 век. С такива съюзници убеждението и търпението имат доста по-дълъг срок на годност.
Големи, дори милионни протести в защита на светската ориентация на Турция имаше и непосредствено преди президентските избори в Турция през 2007 г., но те не попречиха на утвърждаването на властта на Партията на справедливостта на Ердоган. Какви са причините, според Вас?
За да успеят протестните движения, те имат трябва да знаят какво искат (а не само какво отхвърлят) и достатъчна подкрепа. И освен това критично важни са харизматичните лидери, след които хората да тръгнат.
Турската армия вече не е в състояние да се намеси в политиката. Това добре ли е, или не?
Военните бяха уникален турски патент за подкрепа на демокрацията. Те бяха отстранени от тази им роля, без да тя да бъде възложена другиму. Създаде се вакуум, който стана хранителна среда за ислямизирането (засега, общо-взето умерено) на Турция. Така в името на европейските средства се загубиха европейските цели.
Каква трябва да бъде позицията на България като съседна на Турция страна?
България, уви, няма дългосрочна стратегия в отношенията си Турция, а тя е нашият най-могъщ съсед. Трябва -- както и с други приоритетни партньори – да има устойчиви отношения, подплатени с мащабни проекти, които да се предават от правителство на правителство, независимо от турбуленциите в двете страни. Атлантическият клуб е предлагал многократно дългосрочно приоритизиране във външната ни политика след 2007, но това продължава да е задача на бъдещето.
Галя Белева
---
Източник: http://novinite.bg/
« Обратно към всички интервюта