Български
English
Интервюта
„Наруших“ границата през 2004, за да извоюваме новия КПП с Гърция днес“
08.09.2010
- Г-н Паси, от днес новият граничен пункт с Гърция при Ивайловград вече е факт. Като външен министър (2001–2005) Вие не само стартирахте този процес, но и бяхте един от хората, които най-много настояваха границата ни на юг да бъде отворена на това място, което приехте и като лична кауза.
Още през 90-те Атлантическият Клуб беше правил анализи, които показваха, че нормалното европейско развитие на икономиката на Балканите минава през заличаване на границите на полуострова. А това в най-силна степен важеше за България, която е в центъра на Балканите.
Затова при приключването на преговорите ни за членство в ЕС (през 2004) вече осъзнавах, че имаме необходимите предпоставки за рязко умножаване на пресечните пунктове по всичките ни граници. Ние формулирахме този нов национален приоритет в Стратегията за удвояване на ГКПП-тата на Република България – до около 35 на брой през 2015, която моето правителство прие през пролетта на 2005.
По тази Стратегия имаше застой между 2005 и 2009, но се радвам да видя нова динамика през последната една година.
Специално внимание в Стратегията беше посветено на Родопите и границите на България с Гърция и Турция. Осъзнавахме потенциала за икономическо развитие в посока юг на регионите Благоевград, Смолян, Кърджали, Крумовград и Ивайловград, чийто естествен хинтерланд е Бяло море. Предприехме мощна лобистка кампания на най-високо равнище за отварянето на нови пунктове.
Новият КПП, завършен през тази седмица, ще съкрати пътя от София и Пловдив до Ивайловград (един от най-изолираните райони на България) с около час и ще даде възможност за икономически растеж на региона. Парадоксът е, че най-краткият път между две части на страната ни вече ще минава през Гърция.
Но този нов КПП ще реализира и един важен регионален аспект на глобализацията: ще разхерметизира Ивайловград и Крумовград за икономическо, културно и социално развитите на юг към Орестиада, Александуполи, Одрин и Истанбул, Бяло море, което ще създаде нов локален културно-икономически и етно-социален феномен. Ивайловград получава шанс да стане галеното дете на Балканската глобализация. Знам, че има и хора, които се боят от това, но знам също, че има и принципи – страховете не се лекуват с изолация (на каквато регионът е подложен от 1944 година, ако не и от 1912), а с икономика, каквато вече му предлагаме.
Впрочем, при правилна намеса на българската държава е възможно да предизвикаме и обратния процес – експлозивно развитие на Източна Гърция и Европейска Турция на север, към Ивайловград и българските Родопи, което ще е истинската печалба за Родопите и България.
Моето семейство – и аз, и съпругата ми Гергана, сме израснали в Родопите и добре познаваме нуждите на хората и възможностите за икономическо развитие на региона.
Смятам, че днес е наистина един добър ден за Родопите.
- Спомням си датата 5 юни 2004 година, когато Вие като министър изненадващо пресякохте границата през мястото на сегашния пункт и буквално „нахлухте“ в Гърция. Това всъщност не беше съвсем законно... и сте бил своеобразен „незаловен нарушител“, макар и като министър.
- Смятам, че първият закон, на който всеки политик се подчинява, са Конституцията и дългосрочният интерес на нацията. И ако една подзаконова наредба им противоречи, тя не трябва да се фетишизира
През 2004 си дадохме сметка, че с традиционната бюрокрация отварянето на ГКПП-тата може да се проточи още 10–15 години след приемането ни в Европа. Затова и се наложи да прибегнем към нетрадиционни похвати.
Впрочем, веднага след „нахлуването“ позвъних на тогавашния външен министър, днес министър-председател, и мой много добър приятел Джордж Папандреу и му казах: Джордж, обаждам ти се от твоя територия – току-що проверих, че пресичането на границата е много проста работа. Ако ще ме залавяте като нарушител, няма да се съпротивлявам, но в противен случай хайде да се залавяме с премахването на тая толкова ненужна граница, която не може да спре един обикновен външен (а не дори военен!) министър. Той много се смя, но нещата оттогава потръгнаха с друга скорост.
Искам специално да благодаря и на председателя на Съюза на тракийските дружества Костадин Карамитрев, и на кмета на Ивайловград Стефан Танев, които през цялото време бяха много активни лобисти на каузата, която днес дава първите плодове.
Но да не забравяме, че принос за днешния успех имат и всички правителства преди моето – от Надежда Михайлова (сега Нейнски), през Станислав Даскалов, та чак до Виктор Вълков през далечната 1990, както и двамата президенти д-р Желев и Петър Стоянов. Лично аз имам покана за откриването, но дано не забравят да ги поканят и тях, защото историята на България не започва от днес!
- Все пак реално тогава Вие и хората с Вас сте нарушили закона, съседските власти даже са имали право да Ви арестуват?
- Тогавашната стъпка беше като анекдот - на ръба на дипломацията или на границата между дипломацията, политиката и отстояването на националната кауза. И дори бих я нарекъл европейска интеграция в действие. Да не забравяме и други – макар и много по-мащабни действия – с подобна юридическа неяснота, но политическа целесъобразност: например Съединението, чиято 125-годишнина честваме пак през тази седмица. Това са големи светли примери, които трябва не само да честваме, но и да прилагаме при нужда.
- Има ли нещо вярно в никога неизказвания от южните ни съседи мотив, че те се предпазват от отварянето на пътникопоток и трафик там, където от двете страни на браздата живее компактно мохамеданско население?
- Чувал съм и такива интерпретации, но дори и това да е било съображение в по-далечното минало, то няма да е част от бъдещото мислене на Балканите.
- По принцип Атина винаги закъснява с предварителните графици за отварянето на нови пунктове с България. Какви бяха обясненията, докато бяхте външен министър?
- Закъснения е имало и от двете страни. Сега обаче има нови реалности. Вярвам, че след скорошното ни приемане в Шенген вече няма да има нито фактически, нито юридически граници между България, Гърция и Румъния. А в перспектива ще отпаднат и границите ни с Турция, Сърбия, Македония, за да мислим после и за съседите ни през Черно море.
Впрочем, едно добро описание за Шенген е следното: ако един студент се качи на велосипеда си в Гърция или Кипър, ще може да стигне – без някой да го спира – през България, та чак до Северния полярен кръг, Ирландия, Исландия или Португалия. Мисля, че тази цел си заслужава усилията.
« Обратно към всички интервюта