Български
English
Интервюта
Соломон Паси: Изпуснахме шанса за съюз с Франция
www.24chasa.bg, 20.03.2011
- Г-н Паси, как ще коментирате българската позиция по ситуацията в Либия? По-специално мнението, че международният натиск към режима на Кадафи е закъснял?
- Ще кажа само, че България засега поне пропуска шанса да стане съюзник на Франция – европейския и световен лидер на военната операция в Либия. Така изтърваваме и възможността да създадем важни и отиващи далече отношения, от които произлизат дългосрочни дивиденти.
- Защо според вас именно Франция лидира в тази операция?
- Защото Франция има за президент истински лидер. Отдавна се забелязва, че в това десетилетие лидерите на Европа са доста малко.
Но Саркози е ярко изключение. Той се прояви не само като лидер на своята държава, а и като лидер на Европа.
- Но само преди 2 г. посрещаше Кадафи в центъра на Париж?
- Това, че посрещаше Кадафи, не му попречи да освободи българските медици от либийския затвор. Така че всичко, което е правил, е водело към добре обмислени цели.
Впрочем България има огромен принос в развитието на отношенията с Либия. Още през 2004 г., преди да станем член на ЕС, ние бяхме тези, които успяха да създадат стратегически тристранен формат България–ЕС–САЩ в преговорите с Либия за нашите медсестри. И смятам, че това натрупано ноу-хау в момента седи неизползвано. И други държави ще се вместят в нишата, която по силата на съдбата именно ние сме създали.
- Но как по-конкретно бихме могли да се включим в коалицията на желаещите, водена от Франция?
- Не искам да спекулирам с произволно избрани цитати и аргументи. Но най-простият отговор е: ако искаме да помогнем на французите, нека ги попитаме и те ще ни кажат как.
И смятам за съвсем естествено президентът и премиерът, които призовават със задна дата международната общност да атакува Либия, да вдигнат телефона на президента Саркози и да го попитат: Г-н президент, преди да формираме националната си позиция, как смятате, че можем да ви помогнем?
Да не забравяме, че договорът ни с Франция за стратегическо партньорство е подписан именно от Саркози.
- По какво ситуацията днес прилича на 2002 г., когато започна войната срещу Саддам?
- През тези 9 г. светът преживя огромно развитие. Бих откроил 7 съществени разлики:
През 2002 г. президентът Буш играеше ролята на лидер на света, докато днес Обама и САЩ са поели ролята на обединител на света.
Преди 9 г. френският президент Ширак бе лидер на европейската опозиция.
Докато днес Саркози превърна Франция в лидер на Европа, а Европа – в световен лидер.
Тогава немският канцлер Шрьодер бе само един подгласник на Ширак, докато днес Меркел е заела позицията на конструктивната алтернатива.
ЕС днес е много по-отговорен, сплотен и толерантен към различията, отколкото тогава. А и те са много по-малки.
Като цяло в момента Западът се превърна в пастир на световната общност, а не в ментор, какъвто бе преди 9 години.
Днес диалогът с Арабската лига и Африканския съюз показа силата на единението на света.
Тук стигаме до това, което Атлантическият клуб бе предложил преди няколко години – установяване на траен диалог между НАТО и организацията Ислямска конференция за постигане на траен консенсус.
Преди 9 г. държавите, които проявяваха смелост, бяха малцинство и България бе една от тях. И бяхме прави. Днес, след 9 г., целият свят дойде на същия акъл. А хората повярваха в тази политика главно защото стъпиха на завоеванията на фейсбук и интернет.
- А какво не се е променило за тези 9 г.?
- Непроменена остана ясната, категорична и недвусмислена позиция на Великобритания, която при две различни правителства демонстрира една и съща степен на ангажираност, яснота и предсказуемост.
- Защо според вас Германия не е в коалицията на желаещите, която удари Либия?
- Първо, заради тежкото наследство от Втората световна война, което немците преодоляват доста бързо и успешно. И второ, нека отчитаме, че
Германия постъпи като един истински и лоялен съюзник. Тя каза: Ние имаме национални тежнения да не участваме, но сме готови да дадем допълнителни сили в Афганистан, за да може така да се освободят други натовски сили. За мен това е коректна съюзническа позиция.
- През нощта Муамар Кадафи заплаши да отвърне с удари по военни и граждански цели на Европа. Как ще коментирате тези закани?
- Като цяло либийската армия е малка, зле екипирана и лошо подготвена. Тя не притежава никакъв международен опит от последните десетилетия. Така че пораженията, които може да нанесе, са случайни и епизодични. Нека не забравяме, че това преди всичко е война за общественото мнение.
- Според военни експерти в Сирт има складове с химическо и бактериологично оръжие. Смятате ли, че Кадафи по примера на Саддам ще дръзне да го използва?
- Не ми е известно Либия да има такива оръжия и не искам да коментирам. Но все пак бих казал, че малко са средствата, които полковник Кадафи би се отказал да използва в този момент.
- Какво ще стане с Либия след Кадафи? Този въпрос като че ли остава най-сложен. Съществуват мнения, че либийската опозиция е твърде слаба. Каква трябва да бъде българската позиция за бъдещето на Триполи?
- България трудно може да изработи самостоятелна позиция за бъдещето на Либия. Но на първо време трябва да бъде подкрепена в създаването на що-годе нормално функционираща демокрация. Това може да стане със силната международна подкрепа на мощни структури като ЕС, ОССЕ и НАТО.
- Кадафи заплаши света с дълга и славна война? Колко може да продължи тя?
- Трудно е да се предскаже точно колко ще продължи тази война. Но като цяло потенциалът на Триполи е доста по-малък от този на Милошевич и на Саддам. Не очаквам агонията на Кадафи да е по-дълга от агонията на тези диктатори.
- Навремето вие се видяхте с Кадафи в Триполи, какво си спомняте от тази среща?
- Срещнахме се именно в тази резиденция, която снощи е била бомбардирана. Спомням си, че тогава му подарих един коран. И той много му се зарадва. Изданието бе отпечатано в България и бе библиографска рядкост. Разгръщаше го с голям интерес.
Много се надявам този коран да не е пострадал в снощната бомбардировка. Ще ми се той да послужи като символ на прехода към демокрация в Либия.
Освен това си спомням, че тогава, през декември 2001 г. Кадафи ме попита защо искаме да влизаме в НАТО. Дали след разпадането на Варшавския договор същата съдба няма да сполети и Атлантическия пакт? Аз му казах следното: Г-н полковник, НАТО ще бъде основен стълб на мира през следващите десетилетия и не само че няма да се разпадне, но и България ще стане негов пълноправен член. Тогава дори нямахме покана за членство в пакта. И добавих, че много ще се радвам, ако един ден България пледира и за членството на демократична Либия в НАТО.
- Как реагира полковникът?
- В интерес на истината той не отхвърли тази идея. Истински съжалявам, че този сценарий не се разви. Че първото участие на НАТО в Либия е тази операция, а не бе една протегната ръка към нов партньор.
