БългарскиEnglish» Начало

• За мен
• Новини
• Публикации
• Интервюта
• Галерия
• Дейности
• Видео

Новини

Българин да оглави НАТО

20.03.2009

Автор Аира Страус*, Резюме

1990 г. бе време, в което все още бе политически твърде рисковано да си атлантик. Току-що установената свобода на източноевропейците се свързваше първоначално и отчасти с националистически и пацифистки възгледи. Паси пое този риск. Той събра група от хора, които осъзнаха за себе си какво е атлантическата идея.

Но Паси предоставя нещо много повече за НАТО от относителна липса на отрицателни черти. Що се отнася до положителните му качества, той е много силен. Той е единственият кандидат, който притежава нещо повече от повърхностно познание за това какво е атлантизмът, единственият, който най-добре осъзнава какво е планирано да бъде НАТО и в какво трябва да се превърне.

В България има възможност за осъществяване на комуникация със западно европейците по руските въпроси... Всъщност, докато другите източноевропейци възнамеряват да отдалечат Западна Европа и Америка една от друга, българите могат да послужат на каузата да ги сближим.

Българските атлантици създадоха единствения истински „нов атлантизъм“ в посткомунистическа Европа; те почти единствени не се влияят от антируските настроения по отношение на атлантизма.

Българските атлантици притежават достойнството да не зависят от НАТО в своите идеи. Те сами преустроиха атлантическата идея преди приемането на страната в НАТО в една нова, осъвременена форма. Откриха в нея един истински и успешен интернационализъм.

Мнозина осъзнаваха „Атлантизма“ като нищо друго освен антируска ориентация или, грубо казано, една проамериканска или пронатовска такава. Това не важи за българите. Именно това ги поставя с едни гърди напред в сравнение с по-голямата част от другите, които се развиваха в името на атлантическата идея.

С ръководител българин все още има шанс за НАТО и Америка да опитат да направят преустройка и шанс Русия да опита да направи същото.

Определено България може да осигури мост за комуникации между НАТО и Русия. Тя споделя с Русия православното християнско наследство, на което се основава чувството за общуване, диханието на общ духовен въздух в общуването. Двете държави споделят също така общи славянски корени - една още по-стабилна основа за общуване. Притежават близки славянски езици, основа за преки комуникации със стъпка и близост, на които преводът не пречи. Също така те имат една азбука - кирилицата.

България може да бъде важен мост в общуването с Турция, друга страна, чиято посока на развитие е несигурна.

Важно е малките страни в НАТО да бъдат мостове към главни играчи като Турция и Русия. Все пак НАТО е един стратегически Алианс, в който целта на членството е да се подобри стратегическият интерес на цялото, а не говорилня или място за изразяване на негодувание..., което прави България един истински, особено полезен нов член на Алианса. Тя е мостът, от който се нуждае НАТО.

Най-вече българският атлантизъм на Соломон Паси може да бъде мост вътре в самото НАТО: от институционалните му структури и спомени към собственото му укрепване. Това е, от което НАТО се нуждае най-много.

*Авторът е американски координатор в Комитета по въпросите на Източна Европа и Русия в НАТО, основан в началото на 1992 г. Това е първата публична организация в западния свят, която подкрепя разширението на НАТО. В това отношение тя е огледален образ на Атлантическия клуб в България, първата публична организация в Източна Европа, която защитава същата кауза. Комитетът е независима неправителствена организация. Той не е част от НАТО.

От 1985 г. до 1991 г. Аира Страус е изпълнителен директор на Асоциацията за обединение на демократичните страни, първата атлантическа неправителствена организация в САЩ, основана през 1939 г.