Български
English
Новини
Експерти: След 5 години в ЕС България се опитва да бъде равноправен член на общността
17.01.2012
Пет години след влизането ни в Европейския съюз България вече не казва "да" без да бъде питана. Това заяви Моника Панайотова, председател на комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание, по време на дискусия "Пет години след присъединяването на България към ЕС – какво беше постигнато и какво предстои?".
По думите на Панайотова най-видимата част от еврочленстово ни е усвояването на европейските фондове. На ниво ЕС oбаче ни предстои да инвестираме повече време в реформи като фокусът на внимание се измести от спешните мерки, взети в условията на криза, към промени в политиката, смята Панайотова.
Според нея пред София като част от ЕС стоят три проблема. На първо място е обсъждането на многогодишната финансова рамка на ЕС, което би помогнало за подобрение на бизнес средата и конкурентоспособността. Освен това София трябва да положи усилия за отпадане на механизма за сътрудничество и оценка. Не на последно място стои присъединяването към Шенген, допълни Панайотова.
За пет години еврочленство България се е научила, както всяко петгодишно дете, да помни правилата в дейностите си, каза още тя. Според нея именно тези правила са един от основните ни аргументи за влизането в Шенген - изискванията трябва да бъдат еднакви за всички държави, без да се прилагат двойни стандарти.
Панайотова посочи още фискалната и финансова дисциплина на страната ни, както и участието в пакта "Евро плюс" като положителна стъпка в процеса на евроинтеграция. Националният парламент става все по-активен в механизма за субсидиарност и в неформалния диалог с Еврокомисията, най-вече по въпросите за консолидация на данъчната основа, данъка върху финансовите транзакции и въвеждането на европейски ДДС, отбеляза още Панайотова. Тя подчерта, че България ще продължи да отстоява идеята си за въвеждане на механизъм за възнаграждение на държавите, които спазват фискална и финансова дисциплина.
Според нея има няколко основни извода от последните 5 години на България като член на ЕС. Необходимо е по-голямо участие на всички заинтересовани страни, НПО, бизнеса и академичните среди, и повече прозрачност при вземането на решения. Трябва да действаме изпреварващо и да правим нещата преди да са ги поискали от нас. Пример е пактът "Евро плюс", който ни позволява да бъдем не само наблюдатели, но и активни участници във вземането на решения, заяви Панайотова.
Според Бисерка Бенишева, директор на дирекция "Европейски съюз" в Министерството на външните работи, която също взе участие в дискусията, членството ни в ЕС е било най-добрият политически отговор на всички предизвикателства. През последните пет години ние не сме били само бенефициент, но и основен вносител за постигането на съгласие в ЕС, каза още Бенишева. Преговорите по фискалния пакт, които в момента се водят между европейските лидери, са проява на разбирането ни за отговорността към общоевропейския процес, каза още тя.
По време на дискусията Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб в България, посочи три въпроса, на които страната ни все още не е дала отговор. На първо място е какво правим ние в ЕС, в коя област е нашата национална специализация. Все още не е ясно и каква е позицията на София в европейската политика извън ЕС. Според Паси България трябва да бъде по-активна също в подкрепата за страните от третия сват и в политиката за помощ за развиващите се страни.
Паси заяви още, че влизането на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и растеж (ОИСР) и дори присъединяването към Г-20 следва да бъдат дългосрочни цели на страната. Стандартизацията на мобилните устройства, по инициатива на бившия външен министър, пък е пример за въвеждане на европейска политика от нова страна членка на блока, изтъкна той.
Атанас Папаризов, бивш депутат в Европейския парламент, от друга страна, посочи, че не трябва да се отказваме от приемането на еврото до 2015 г. Той отбеляза, че България е в доста рискова ситуация според последната оценка на S&P. Понижаването на кредитния рейтинг на девет страни от еврозоната създаде Европа на четири скорости и ние се намираме между третото и четвъртото ниво в ЕС, посочи още Папаризов.
По думите му България трябва да бъде активна в обсъждането на общата селскостопанска политика, достъпа на българските фермери до средства, кохезионната политика и Шенген. Трябва да докажем, че можем да прилагаме правилата в правосъдната система. В противен случай рискуваме да се окажем в ситуация, в която за една нова страна - членка на ЕС, Хърватия, няма да се прилага механизъм за наблюдение, а за нас той ще продължи да действа, допълни бившият евродепутат.
----
Източник: Дневник
Снимков материал: Фондация Фридрих Еберт
« Обратно към всички новини