Български
English
Публикации: Мемоари
9/11 с 007: Незаспиващи спомени
Д-р Соломон Паси SolomonPassy@gmail.com *)
Президент на Атлантическия Клуб в България www.atlantic-club.org
9/11, сиреч 11 септември, 2001. Брюксел. Бизнес хотел Bedford, никакъв лукс. Време за следобеден чай, съвсем по английски. Аз съм министър на външните работи, избран преди броени седмици. Премиер на България е Симеон Сакскобургготски, а Президент Петър Стоянов.
Официална цел за визитата ми: преговори за членство в НАТО и ЕС, както и мандат в Съвета за Сигурност на ООН. Необявен приоритет: освобождаване на българските медици от Либия. Предмет на визитата ми: среща с изпълняващия длъжността на Джеймс Бонд в британското външно разузнаване Сър Марк Алън, заместник директор на MI-6. Сър Марк е световният разузнавателен гуру по проблемите на ислямския свят и тероризма. Срещата ми е уредена от британския посланик в София Ричард Стаг, с когото приятелството ни беше циментирано от общи възгледи и действия по Косовската киза през 1999.
В барчето на хотела влиза изтОчен и приветлив човек с благородна осанка и вид на оксфордски професор по старо-английска литература, с малка пътна чантичка под мишница. Погледът му е топъл, но като че ли всевиждащ. А шекспировият му английски потвърждава неговата самоличност -- Алън, Сър Марк Алън.
Бяхме го нарочили за доброволен консултант по нашата стратегия, довела впоследствие до изстраданата, но мечтана развръзка на либийското дело. Макар че корените ми са от Магреба, град Фес в Мароко (Паси означава "от град Фес"), бях истински притеснен да предлагам стратегии и теории в област, в която събеседникът ме превъзхожда многократно. Но аз бях политик и трябваше да поема своя дял от предизвикателството.
Знам, че колкото повече детайли ти липсват, толкова по-кратко трябва да говориш. Казах на Марк нещо, в което ме беше окуражил Царя: за да успеем в преговорите с либийците, трябва ние да се научим да мислим като тях (но и през ум да не ти минава да ги караш те да мислят като тебе!). После можем да печелим тяхното доверие, а то ни е критично важно, за да постигнем споразумение. Марк, който говореше с любов и енциклопедично познание за ислямския свят, както и перфектен арабски като че ли само това и чакаше, за да ме въведе в дебрите на ислямското доверие, бедуинската гордост и арабския пазарлък. Така Марк стана нашата топла връзка с най-доверения съратник на полк. Кадафи -- Муса Куса, енигматичният шеф на либийското разузнаване. (Той неслучайно вече живее в Лондон.)
И така, тътените на 9/11 родиха в Брюксел тихата ни дипломация по либийското дело. Тя беше ключова за успеха. Но не достатъчна. Паралелно, трябваше да удовлетворяваме потребностите на нашето общество за информация, както и да дадем човещина и вдъхнем (доколкото можем) вяра на изтерзаните ни медици. Контактите ни със Сейф ал Ислям, либийския външен министър Абдулрахман Шалгам и всички световни, европейски, американски, арабски и ислямски лидери -- освен че отхвърлиха огромна работа -- бяха достатъчни за засищане на информационния глад. А първият пробив в отношенията с Либия ни позволи постоянен пряк контакт с нашите медици.
9/11 постави десетки въпроси пред света. Два от тях пряко засягаха нас: имат ли Либия и Ирак оръжия за масово унищожение, ОМУ? За Ирак, въпреки твърденията, довели до международната интервенция, такива не бяха открити. Така, макар и с погрешни хипотези, се стигна до правилното решение: иракският народ беше освободен от диктатора си и взе съдбата си в свои ръце. Саддам Хюсеин беше заловен на 13декември 2003 (за което ген. Джеймс Джоунс ме бе предупредил седмици по-рано, така че не бях изненадан).
А седмица по-късно, на 19 декември 2003, стреснат от и разтърсващите кадри от Саддамовото залавяне, полк. Кадафи обяви пълен отказ от ОМУ. (Паралелни изявления направиха и Лондон и Вашингтон по постигнатото споразумение, зад което стояха, разбира се мозъкът и тихата дипломация на Сър Марк ). Кадафи направи изявлението си, като че ли по моя поръчка или в чест на моята визита в Триполи, 19-20 декември. Бях планирал визита си в месеца, в който България, съответно и аз, председателствахме Съвета за Сигурност на ООН. Така осъмнах като първия западен държавник, приет от полк. Кадафи след това историческо споразумение. Като Председател на СС на ООН приветствах споразумението. То наистина можеше да тласне Либия в правилната посока, ако Кадафи беше пожелал. Но полковника не отчете реалностите и това доведе до позорната развръзка през септември 2011.
9/11 провокира иновативно мислене в повереното ми Външно министерство в неочаквани посоки. Моят GSM, както и всички други, бяха замлъкнали в часовете след атаките. Бях в незавидната ситуация на Министър в изгнание. Проумях, че нещо трябва да се направи, за да не се повтаря това занапред. Впоследствие, през 2004 МВнР започна да въвежда комуникационната система Трансат, която не само гарантираше качествена и независима връзка на столицата с посолствата по света, но и пресече разни възможности за шпионаж от Изток. Това не се хареса на силите на злото, представлявани от носталгични кръгове около бившата ДС. И те, представлявани от главния прокурор, през 2005 повдигнаха срещу мене обвинение за шпионаж в полза на Израел (израелска компания, под-под-под-изпълнител на Трансат, била произвеждала дребен детайл в системата). Слава Богу, разума на демокрацията надделя и аз бях освободен. А Президентът за награда изпрати т.нар. прокурор да ни представлява някъде по света. Впрочем, нови комуникационни линии след 9/11 бяха разкрити и в САЩ и други напреднали страни.
Освен GSM-ите, спрени бяха и всички полети до и от Брюксел. Така се осуети първата официална визита на Премиера Симеон, планирана за 12-ти, както завръщането ми София. Продължих за Люксембург. Този ден за размисъл ме измъчваше един въпрос: коя е най-добрата стратегия за наша реакция в тази истински непозната и опасна обстановка? Всяка криза предлага възможности, стига да ги изобретиш.
След завръщането ми в София на 13-ти, стъпихме на предизборната платформа на НДСВ и подготвихме проекто-писмо от Премиера Сакскобургготски до Президента Буш, в което поехме дългосрочен ангажимент, че България ще действа в момента и занапред като фактически член на НАТО и съюзник на САЩ, с всички произтичащи от това отговорности, включително и по член 5 от Североатлантическия Договор. Премиерът нанесе бележките си и писмото замина на същия ден. Това писмо се превърна в Библия на външнополитическите ни действия, чак до 2005. А лично за мене то беше щит срещу постоянните нападки от разни недобронамерени критици, които оспорваха действията ми, тяхната легитимност и колективност.
Така 9/11 увлече България и други 9 кандидатки за членство в НАТО и ЕС в една нова политическа култура, справедливо наречена впоследствие от Доналд Ръмсфелд „Нова Европа”. Нова Европа разшири и укрепи Евро-атлантическата общност през 2001-2007 с невиждан дотогава размах. Може би 9/11 катализира глобализацията на Европа, както Втората световна война предизвика създаването на НАТО, ЕС и новия световен ред.
Но, ... връщам се в хотел Bedford, Брюксел, 9/11. Докато говорихме със Сър Марк за Либия, на телевизора в хотелското барче CNN въртеше кадрите, станали едни от най-излъчваните в последното десетилетие: самолетите, врязващи се един след друг в кулите близнаци в Ню Йорк, Пентагона във Вашингтон, Пенсилвания....
Попитах моя гост: "Марк, Какво е това?" Той отвърна: "Аз не знам. Щом аз не знам, значи MI-6 не знае. А щом MI-6 не знае, значи и ЦРУ не знае. А това означава, че никой в нашия цивилизован свят не знае." След малко привършихме разговора.
Първата от поредицата мои паметни срещи със Сър Марк Алън в Брюксел, Лондон и София беше кратка. Но решаваща за делото. През 2004 Сър Марк се пенсионира от MI-6 (доколкото в неговия бизнес това е възможно), но ефектът от помощта му се усещаше чак до 24 юли 2007, когато свободата на медиците ни бе окончателно постигната с водещата роля на Президента Саркози.
Марк си взе чантичката и без да издава някаква паника, с отмерени крачки и все така приветлив се отправи към гарата, за да хване влака си за Лондон. Беше останал малко чай недопит ....
Сър Марк Алън беше разбрал, че току-що е започнала нова гео-политическа епоха.
------------------------------------------------
*) Д-р Соломон Паси e Министър на външните работи(2001-2005), Води преговорите и подписва Договорите за присъединяване на България към НАТО (2004) и ЕС (2005), Председател на Съвета за сигурност на ООН(2002, 2003), Председател на ОССЕ (2004), Председател на парламентарни Комисии по външна политика, отбрана и сигурност и депутат (1990-1991, 2001-2009),Президент на Атлантическия Клуб в България
София, 11 Септември, 2011
ПУБЛИКУВАНО ВЪВ В. ТРУД, 10 СЕПТЕМВРИ 2011
