Публикации: Мемоари
9/11 – след още 20 години: Спомени от бъдещето
д-р Соломон Паси SolomonPassy@gmail.com *)
Днес отбелязваме 10-годишнината от 11 септември 2001, обозначаван по света с 9/11. Реших, че --редом с поредните мемоари и коментари -- ще е практично да предложим и едно стратегическо решение. В духа на 20-годишните традиции на Атлантическия Клуб, то може да предотврати следващ 9/11, този път в Космоса.
Да погледнем за кратко в историята на три паметни катастрофи с една обща поука.
1. Няколко години назад: в Аденския залив, край бреговете на Сомалия.Там и тогава морското пиратство – смятано за безвъзвратно победено от науката,технологиите и глобализацията на 21 век – възкръсна, като че ли телепортирано от романите на Рафаел Сабатини, Жул Верн и Емилио Салгари и ощети световната икономика с милиарди долари в най-труден за нея момент.
2. Едно десетилетие назад, 9/11: нашата цивилизация беше коварно атакувана от силите на злото по начин, който свари света съвсем неподготвен. Дадени са близо 3 000 съвсем невинни жертви, а материалните щети надхвърлят трилиони долари.
3. Един век и едно десетилетие назад: през 1898 в Лондон. Там и тогава става първата автомобилна катастрофа, взела човешка жертва. Този инцидент провокира възникването на законите и правилниците за движение по пътищата.
Кое е общото между тези три катастрофи? То е, че ако ги бяхме предвидили (както и стотици, хиляди други), те не бяха неизбежни. А защо не сме го направили?
Отговорът на този въпрос ни препраща чак във фундаментите на човешкото поведение, а от там и в принципите на общественото управление. Тоест в принципите на модерната политика и един неин основен дефект: тя е много по-реактивна, отколкото превантивна.
И в трите изброени случая е имало будители, които са предупреждавали за предстоящите катастрофи (аз лично съм слушал в средата на 90-те компетентни предупреждения за потенциала и намеренията на Ал Кайда). Но тези будители са били неизменно в неглижирани. Това е поправимо занапред, стига да проявим въображението си по-рано.
Да си представим три хипотетични бъдещи събития:
*) 2022 година. Туристическа совалка на Ричард Брансън се сблъсква с японски космически лайнер и загиват всички 350 души пътници и екипаж.Причина: липса на правилник за космическо движение.
*) 2031 година. Космически пирати нападат и похищават 10 000 обитатели на международна космическа колония, на орбита между Земята и Луната. Причина: липса на международна регулация и контрол върху изходящи полети от Земята.
*) 2042 година. Терористична група изгражда мощен енергиен генератор върху тъмната страна на Луната, с който изстрелва самата Луна към Земята. Сблъсъкът става неизбежен. Причина: липса на ефективен международен мониторинг върху експлоатацията на Луната.
Всъщност, тези три сценария не са нито толкова фантастични, нито толкова далечни, колкото изглеждат. Първата космическа катастрофа вече е факт: на 10 февруари 2009 един руски и един американски комуникационен спътник се сблъскаха и взаимно разрушиха. Причината беше липсата на правилник за движение в Космоса. А преди седмици конгрес на хакери край Берлин обяви -- ни повече, ни по-малко — че ще овладява Космоса. За съжаление тази новина влезе в телевизионните рубрики "Любопитно", но не и в правителствените списъци за вероятни катастрофи.
Сега му е времето, човечеството да се поучи от минали грешки. Да погледнем в Космоса, за да предотвратим катастрофите Овреме. Да положим основите на космическото право (и правилниците за неговото прилагане), което да регулира и гарантира мирното използване на Космоса за десетилетия напред.
Има един стратегически извод от 9/11. И най-сложната отбранителна система може да бъде пробита от прост, но неочакван план. А колко просто е да го очакваме......
Точно затова Атлантическият Клуб в България, който през последните 20 години показа, че стратегическите проекти не са химери, а неизбежно бъдеще, се зае да надгради националните традиции в тази утопично-романтична международно-правна материя - космическото право.
Кураж да се захванем с това предизвикателство даде, от една страна, опитът,който натрупахме в друга международноправна материя, изглеждаща не по-малко екзотична за българите – Антарктида! Но усилията на българските антарктици (а атлантиците бяха сред първите от тях в началото на 90-те!) показаха, че гражданското общество у нас е способно да сбъдва чудеса и да материализира миражи. От друга страна, доказаните български постижения, както в международното право, така и в космическата наука и техника заслужават достойно продължение от идващите поколения.
А избегнатите бъдещи кибер-катастрофи, космически похищения и ядрен тероризъм ще бъдат най-достойният паметник за жертвите от 9/11.
-------------------------------------------------------------------
*) Д-р Соломон Паси SolomonPassy@gmail.com , Президент на Атлантическия Клуб в България www.atlantic-club.org e Ръководител на проекта "България и космическото право - поглед в бъдещето", подкрепен от Фонда за научни изследвания към Министерството на образованието, младежта и науката, Министър на външните работи (2001-2005), Председател на Съвета за сигурност на ООН (2002, 2003), Председател на ОССЕ (2004), Председател на парламентарни Комисии по външна политика, отбрана и сигурност и депутат (1990-1991, 2001-2009).
София, 11 Септември 2011
Публикувано във в. Труд, 12 септември, 2011