Български
English
Публикации: Мемоари
София: имената и градът (Размисли по време на епидемия)
24 май 2020 г. (Редакция от 6 май 2020 г.), Фейсбук
Карантината може да рее мислите ни над въпроси, които колкото и да са важни, никога не станали спешни. Например, имената на улиците в София.
Фотография от Казахстан ми припомни за пътя на прадядото, дядото и бащата на Аспарух, които са ни е извели на запад от Черно море, съвсем в Европа. При всички сантименти към екзотиката на Азия, Европа си е Европа, а Аспарух е вероятно първият ни евроинтегратор...
И се замисля човек, колко булеварди, площади и ключови улици в София са именувани на Аспарух и неговите предшественици...
И колко, и кои, и защо ли на: Дондуков, Скобелев, Гурко, Паренсов, Игнатиев, Столетов, Калитин, ..., Цар Освободител, Руски Паметник, и т.н. и т.н..., на Москва, и така чак до идеолога на анти-еврейските погроми Аксаков... И всичко това в идеалния център на София — че една “Славянска” не е ли достатъчна, вместо този паноптикум!
А ако толкова държим на руско политическо присъствие в софийската топонимия, към бул. Сахаров може да се добави и площад Магнитски — със статуя пред паметника на Съветската Армия. Към този толкова обсъждан артефакт да добавим и четирите скулптурни групи от кръстовището на Граф Игнатиев и Канала, които (като минимум!) можеха да бъдат свалени в реката под тях — като Рачо Ковача в Габрово, например.
И защо ул. Камчатка, а не Аляска, Ламанш, Калифорния или Чикаго — та той е шестият в света град по брой българи! Или Антарктида и о-в Ливингстон, където България вече 35 гради база и присъствие.
Толстой — добре, Пушкин и Достоевски са велики, Гагарин — също, но по друг начин. Но защо пък Иван Сусанин, а не Риголето?
Защо Тургенев, Гогол, Чехов и Шевченко, а не Жул Верн, Марк Твен или Астрид Линдгрен, с които и сегашните поколения деца продължават да растат...? Поне да беше ул. “Илф и Петров”, които всеки трети възрастен българин още цитира...
И се успокоявам, че София все пак не е село Бутан, в което ул. Чапаев се кръстосва с бул. Ленин... За последния, разбира се, трябва национална забрана, а не местно законодателство.
Та такива мисли ражда карантината, докато правя джогинг край парк-хотел Москва, нагледащ отвисоко-отвисоко съседния хотел Плиска, кръстен на старата българска столица...
И тук виждаме как Денят на българицата беше изместен от Ден на славянската писменост — а такава просто няма...
